Ще си направя харакири
сега пред твоя скучен дом,
ще пресуша море от бира

 Боли те много, нали,
не си щастлива, миличка,
празнота в теб вали,

 Пиши ми, че си добре,
само тая думичка,
и пресуши мойто море,

 Реят се замръзнали стенания.
Славеи за нещо тихо плачат.
От небето капят упования

 Понякога се задъхват,
дори ги притиска астмата.
Сълзите им чак пресъхват,

 Вече триста века чакам кротко.
Ветровете ми, и те със мен будуват.
Нежността ми е пробита бяла лодка,

То е стар прегладнял таралеж
и се крие уплашено в мене.
Пак запалвам във храма ти свещ

 Тревите пеят, гробът се усмихва,
а облаците страстно се прегръщат.
След луди танци времето притихва

 В предишните животи с теб
сме се отпивали взаимно.
Били сме често тъжен лед,

 .Когато бяха заедно, П. и Е. наивно вярваха, че ще са заедно и в бъдещите си животи, както със сигурност знаеха, че са били обвързани в предишните си. Бяха така просмукали се един в друг, така взаимно се усещаха и си четяха мислите, че ...

Стачкуваха всичките ангели,
заспала бе Дева Мария,
дори и самите архангели,

 
Когато се страхуват океаните,
надзърнали в безкрайното си нищо,