Тази зебра ме бройка с очи,
очевидно си пада по мене. 
Носорогът сърдито бучи,

  Тогава тя е грозна, сляпа, зла,
безформен цирей в бялата вселена,
туптяща бясно призрачна игла,

 Кармичната любов е онзи зов,
чрез който зверовете стават хора,
потънал във безкрая благослов,

 Къде си - огледах се аз из пространството,
една черна дупка със смях ми намигна,
брадясал квазар, излекувал пиянството,