Така ми е тежко Тук, Отвъд! Би трябвало в Заешкия рай да се чувствам прекрасно и да блаженствам сред другите духове, но изобщо не е така!
Тъжно ми е, студено ми е и постоянно съм гладен!
Защо им трябваше да ме убиват? Какво им пречеше так...

 Духът на Татко пак над мен се рее.
Но го усещам, че е малко тъжен.
Проплаква тихо, вместо да се смее,

 Замръзнала тъжна прерия, 
звездите сърдито плачат, 
едно шаманско поверие 

 Кълнеше се, че сме божествена комбинация. 
Безкрайна космическа вариация. 
Създатели на слънчева генерация, 

 Много е лесно, наистина, 
иска се само следното - 
да си безкрайно измислена, 

 понеже съм ужасен 
най отвратителното чудовище 
в тая и съседните вселени 

 В едно мъртво блато те срещнах - провидение.
Бях разложен на парченца съмнение.
Нощем ме хапеха зли угризения.

 Къде си - огледах се аз из пространството, 
една черна дупка със смях ми намигна, 
брадясал квазар, излекувал пиянството, 

 Кацна щъркел край мен 
и красиво закрачи, 
но усетих, че в плен 

 Как е небето сега, 
моя прекрасна сърдитке, 
откъсна ли си дъга, 

 
Щеше да ми бъдеш ангел...
Моят, знаеш, се спомина, 

 омръзна ми да бродя из амазония 
изкорених три милиона палми 
одрах кожите на хиляда анаконди за колан