Прочетен: 3540 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.11.2017 15:09
Оспорващо е твърдението, че всички имаме еднакъв старт, на всички са раздадени еднакво силни карти или всеки е получил според суверенната воля на Бога. Дали си тръгнал със скъсани обувки да бягаш в състезанието или със скъпи маратонки, наистина има значение в обективната реалност. Но и при двата случая трябва да положиш усилия, иначе няма да помръднеш от мястото си.
Целта на уроците в живота, които трябва да научим, е базирана на усилията, които трябва да положим, а не постигане на определен стандарт на успех или еднакъв резултат.
Ученето е свързано с житейския път и е част от духовното ни развитие, то не е нещо отделно от реалния живот. По този начин осъзнаваме собствената си същност и откриваме силните си страни, за да постигнем пълния си потенциал. Когато нямаме мотивация за учене загубваме смисъла на живота.
Повечето уроци в живота, целят да ни научат да надрастнем първоначалното си състояние, така че картите винаги са раздадени правилно и никой не е ощетен. Неможем да се сравняваме с никого, защото бягаме в различни коридори с различни препятствия. Единствено фатални са неположените усилия.
Обикновено, повечето хора имат нуждата да бъдат предизвиквани за да учат. Апостол Павел е бил много мотивиран и то не от постоянното предизвикателство да бъде по-дисциплиниран или по-посветен, или по-свят. Нито чувството на вина от мисълта, че не е направил нещо. Той е воден от непреодолимото усещане на Божията любов.
„Христовата любов ни принуждава”(II Кор.5:14). Идеята в думата принуждавам е притискам, за да подтиквам, тоест „настоявам и дърпам напред чрез упражняване на силен нравствен натиск”. Кейт Уест в своя разширен превод на Новия Завет, много точно улавя смисъла на глагола принуждавам, както е употребен от Апостол Павел и го превежда:
„ Защото любовта на Христос към мен ме притиска от всички страни, придържа ме към една цел и така ми пречи да обмислям други възможни цели, обвива ме отвсякъде с нежност, като ми вдъхва един движещ мотив”.[1]
Любовта е движеща сила, тя е това което ни мотивира. Когато обичаме, имаме усещане, че живеем истински. Големите промени са възможни, стига да искаме и да проявим постоянство. Мотивацията е вътрешно усещане, тя е вярата за постигане на нещо по-добро за себе си и за околните.
„Във всичко, което прави със Своя народ, Бог е воден от любов. Любовта е основа за Неговото отношение към нас, любовта е начинът на Неговата работа и любовта е целта на неговите действия. Неговите намерения във всичко са за нашето добро на земята, за да ни направи участници в Своята святост.[2]
[1] Wuest, Kenneth S. The New Testament, An Expanded Translation (Grand Rapids, MI: Eerdmans, 1961), 424.
[2] Bolton, Samuel. The True Bounds of Christian Freedom, rev. ed. (Edinburgh: The Banner of Truth Trust, 1964; originally published 1645), 25