Паячето живееше си у дома.
Усмихваше се с паяжина голяма
опъната, като въже - премяна.
Стопанката я чистеше с метлата,
а паячето се скриваше със скоростта на светлината,
че от него не оставаше и грам следата.
Щом паяжинката изчисти, госпожата -
паячето виреше главата.
Запретваше ръкави
и ето, нова паяжина направи.
В ъгъла за интериора - издокара.
Когато отново стопанката се появи
и започваше да се чуди и диви,
паячето пък
отново то се скри.
Искаше да си хване
комари и мухи,
а само му се карат,
че правеше
мънички бели.