В ОБЛАЦИ СЕ РЕЯ...

Магия странна ме оплете,

та волята я вече няма...

Ти само стисна ми ръцете –

сърцето ми отне в замяна!

Сега се будя рана птица

прогонва тя покоя вече...

От мен остана ти частица,

искрицата от сън далечен.

Понасят феи дългокоси –

в очите пламък нов светлее...

Прашинка в облаци се нося –

любовен химн душа ми пее!

Без свян, потънах ти в лицето –

то бездна бе, непредвидима...

Държиш сега сърце отнето -

уханен плод, през върла зима!

Кръста си нося ден подир ден –

Слънцето блеснало зорко наднича...

Човекът в мен, без бой победен

носи товара, защото обича!