Сълзата ти е огнен океан, 
във който моят кораб пори мрака. 
Защо се чувствам толкова разпран
и нещо неизвестно вечно чакам?
Сълзата ти е вече огнен лед, 
и в него някак странно се разтапям. 
Светът е тъжен, грозен, кривоглед, 
а болката ти все така ме хапе. 
Сълзата ти сега е облак стар, 
и в него аз и ти сме две прашинки. 
Разгаряме се вихрено в пожар, 
щастливи, вечни, бели песъчинки... 
Сълзата ти кога ще пресуша, 
та вече да усетя, че съм в тебе? 
Не знаех досега, че съм с душа, 
внушил си страшно, че съм непотребен, 
но ето, че се раждам в този час, 
когато от сълзата ти изплувам...
Безлична сянка, вече с теб съм Аз - 
и към звездите вечно ще пътувам... 




Екологично чиста зона - тук е блог за поезия, а не чалга бар

Много мухлясало това, Полигоре, за толкова години се износи.
хайде със здраве.

Я, кой бил тук?
За разлика от предишното ми стихотворение " Подари ми, за Бога, разпятие!", което е много старо, това е от октомври 2016 и изобщо не е мухлясало.
Ка

Ха!Господин КамоСутров.За всички тези години на липсата Ви,знаете ли какви обяснения очаквам. :))))
Едно от хубавите неща,които се случват от доста време насам.

Уф, много съм разсеян. Все забравям да благодаря на този или тези сладури, които всеотдайно работят за издигане на рейтинга ми на базата на алгоритъма и благодарение на тяхното изобилие от минуси, в миналия постинг - цели 13, дай боже всекиму, и на тяхната самоотверженост постингите ми са на заветната за някои първа.
Би било досадно и скучно да ми издигат рейтинга с шибани плюсове, безкрайно по- опияняващо е с минуси.
Не мързелувайте, сладури, само 5 минуса досега, срамота.

Ка