Постинг
11.06.2017 21:38 -
Баронеса Мюнхаузен плаче
Нешо скърца в морето й пак.
Без да знае защо, се разплаква.
Гребва шепа от топлия мрак,
разпилява се...и ме очаква.
Нещо призрачно все й тежи,
и затиска я в старото блато.
Във плача си неспирно кръжи,
и превръща ръждата ми в злато.
След хиляди години без дъх
се измъква сама за косите.
Празнотата й, скучен стар плъх,
се разтваря красиво в сълзите.
Долетява до моя бордей,
сяда кротко и пее във здрача.
Моят хаос е тих мавзолей.
Баронеса Мюнхаузен плаче...
ЗОНА ЗА ЧИСТА ПОЕЗИЯ
Без да знае защо, се разплаква.
Гребва шепа от топлия мрак,
разпилява се...и ме очаква.
Нещо призрачно все й тежи,
и затиска я в старото блато.
Във плача си неспирно кръжи,
и превръща ръждата ми в злато.
След хиляди години без дъх
се измъква сама за косите.
Празнотата й, скучен стар плъх,
се разтваря красиво в сълзите.
Долетява до моя бордей,
сяда кротко и пее във здрача.
Моят хаос е тих мавзолей.
Баронеса Мюнхаузен плаче...
ЗОНА ЗА ЧИСТА ПОЕЗИЯ
Няма коментари
