Звездите потрепераха от страх. В очите им загинаха надежди.
Вселената им хвърли шепа прах,
и те се скриха, без да я поглеждат.

Звездите обосяха изведнъж,
разплакани, безлики, кривогледи.
Подвластни на нагона си за мъж,
от самотата бяха страшно бледи.

Звездите, тези тъжни топки кал,
пробляснаха и тихичко заспаха.
Изригна във ядрата им печал,
подскочиха, простенаха, умряха...