Постинг
04.07.2017 14:19 -
Всеки си има своя муха...
Боса стая. Празен въздух. Труп.
/Поне на 5 дена./ Вече е просто куп.
Разпрана вечер. Луна без устни. Студ.
Човекът - мъртъв. Светът - зъл и луд.
Една надежда просветва плахо. Като троха.
Как ли е оцеляла?...Бръмчи муха.
Кръжи сърдито,нахално, и каца там.
На място, което... преди беше Храм.
Полазва бавно, зловещо, а под нея - очи.
Изпити и бледи, горят лъчи.
...След края ние сме просто троха.
И всеки си има своя муха....
Още един шедьовър на поетическия канибализъм
/Поне на 5 дена./ Вече е просто куп.
Разпрана вечер. Луна без устни. Студ.
Човекът - мъртъв. Светът - зъл и луд.
Една надежда просветва плахо. Като троха.
Как ли е оцеляла?...Бръмчи муха.
Кръжи сърдито,нахално, и каца там.
На място, което... преди беше Храм.
Полазва бавно, зловещо, а под нея - очи.
Изпити и бледи, горят лъчи.
...След края ние сме просто троха.
И всеки си има своя муха....
Още един шедьовър на поетическия канибализъм
Няма коментари
