Постинг
07.07.2017 22:37 -
Той пиеше само уиски
Той пиеше само уиски -
неугледен, шантав, различен,
погребал роднини и близки,
невзрачен, но не и безличен.
Преглъщаше бавно във здрача,
приседнал сърдит на балкона,
провлечено почнал да плаче,
пробождаше с гняв небосклона.
Затънал в бездънни пустини,
вонящи блата пресушаващ,
той вече милиони години
кошмарите бе обуздавал.
Но те го затрупваха с пепел,
нахално се вряха в съня му
и вече не светъл и весел,
ръждив и раздран бе денят му.
Уискито, старо и болно,
напръскваше дните му с плесен.
Изпи го, усмихна се злобно
и после смирен се възнесе.
Исткинска поезия - а не пуетични диеарии, напомпани от кретени
неугледен, шантав, различен,
погребал роднини и близки,
невзрачен, но не и безличен.
Преглъщаше бавно във здрача,
приседнал сърдит на балкона,
провлечено почнал да плаче,
пробождаше с гняв небосклона.
Затънал в бездънни пустини,
вонящи блата пресушаващ,
той вече милиони години
кошмарите бе обуздавал.
Но те го затрупваха с пепел,
нахално се вряха в съня му
и вече не светъл и весел,
ръждив и раздран бе денят му.
Уискито, старо и болно,
напръскваше дните му с плесен.
Изпи го, усмихна се злобно
и после смирен се възнесе.
Исткинска поезия - а не пуетични диеарии, напомпани от кретени
Няма коментари