безизразен, измислен и нетраен.

Затънала във бури и мъгли,

докосна изведнъж мечта незнайна.

Светът около нея беше лош -

и костенурката не можеше да пее,

за нея и денят все беше нощ,

усещаше, че всъщност не живее.

Светът около нея беше стар,

но тя поиска да прогони мрака.

Затича се, подскочи... полетя,

крилете й погалиха земята.

Светът около нея стана нов,

изпълни се със сладка тиха радост,

светът възкликна, напоен с любов,

видял как костенурката избяга...



Блог за поезия, а не кръчма с малоумни