Опитай да погалиш сутрин Слънцето,
когато се излюпва от нощта,
покълнало внезапно, то е зрънцето,
помахало за сбогом на смъртта,
по устните му греят възкресения,
но се бои ужасно от деня
и плахо чака своето спасение,
за да се върне пак при теб в съня.
Разтворило се в трепетно очакване,
изхлипва слънцето с тревожен глас,
отказало да мисли за изгасване,
разчита да живее то на нас...
Опитай да погалиш сутрин слънцето!