... от хлъзгавия парапет, през който се надвесвах в бездната, 
изръсих всичко, от което един сахарски туарег не се нуждае, 
за да премине – лек като пустинен дъжд, върху изгърбеното свое битие, 
оставих си единствено онази, насечена от гиблите, камилска жажда, 
и не остъргах с ножа от изпечената своя кожа последните си люспички инат – 
да изпътувам своите миражи към отвъдното, 
ооооо! – там изчезва всичко – страсти и неволи, 
и моята душа отдавна спря да моли за пощада – 
сега съм сам и гол – и нищичко не ми тежи,
с такова хищническо постоянство от себе си откъсвах светове 
и ги изстрелвах в безмълвните драперии на Нищото, 
отдето сме дошли за миг – едничък миг, поспри, ти тъй прекрасен си! – 
какъв глупак е този Гьоте! – пустинен трън, разкървавил навеки 
представите за Вечност в хипоталамусите на самодоволното Човечество,
каквото съм помъкнал за Отвъд, това ми стига, и се побира 
в стъписаните ми от непреминатите кръгове в Пустинята зеници...

    

Аз се чудех защо правоверните ги погребват чисто голички, както майка ги е родила...
А колкото до гиблите, аз съм специалист по тях. Три години скърцаха между зъбите ми, но пак бих отишъл там. Когато духне средиземноморският вятър и ги върне назад, горе се избистря такова синьо небе, каквото с думи не се описва.
Хубава седмица, философе чичов.
Не се съмнявай, аз съм, 22/7 - R

Помня, че, когато ми разказваше за Сахара, очите ти, Чичо Пепи, се ококорваха като на малко дете...
Напиши един сахарски разказ?
Чу

Преди да си направя първата регистрация в Блог бг те четях. Ама как те четях само! - С всичко притихнало в мен! Един ден ти написа един стих, знам го, сигурно ти не го знаеш, както аз. Никога не бях плакала от текст преди това. И си направих регистрация, за да ти кажа колко си прекрасен и въздействащ......:)
Сега съм една много щастлива Котка,
с големия късмет, да мога да докосвам Идола си.


Прегръдки, Чу.
Всеки ден ми е празнично, когато те чета. :)

Благодаря, Ред. Пожелавам ти хубава нова седмица - и ще чакам да ми пратиш стихотворението си, че да го прочета отново.
До утре!
Чу

Ще ти го изпратя. :))
Но да ти кажа и че ти косвено носиш цялата, първоначална вина да пиша тук! :)))))))

Добро да е утрото, Валери, и всички последващи дни.

Дълрбочината, с която пишеш, е неизмерима и достава невероятнво естетическо удоволствие.

Бай дъ уей, казах ли ти, че си велик :)))))))))))))))))

И не само велик - Божествен си :)

Човек цял живот работи за един костюм. Пристига гол и си отива с костюм.

Пиши - и радвай приятелите!
Кефиш!
Чу

Чул те Бог!
Благодаря.
Чу

Да - и бърка в малките мозъчета на яловите бездетки и полигоралните тъпоидални кретеноиди.
Чу

Ма туй вече всички го знаят!
Нищо, пак го кажи! :-)))))))))))
Чу

Е, тъй е, ама кво ся да прайми? :-)))))))))))
Чу

Да, наистина е тъй, почти парадокс.
В някои страни мъртъвците ги погребват голи.
Чу

Човекът идва на този свят, не носи нищо със себе си, така си и отива, но всеки може да осмисли дните си чрез упорито разучаване на тайните на Вселената, с цел да бъде полезен на другите - това е Любов, и само това го прави безсмъртен в очите на родените по-късно! Любовта прави по-лек пътя на Земята, и този за отвъд!
Това си взех за себе си от прочетеното! Таня

Имах в предвид, че всичко около вили,заводи и др. екстри обезсмисля земната мисия. Някое славейче да е летяло с кола?

Прекалено философско за моя ограничен ум, но защо си мисля, че ще е по-лесно да я опита истински тази пустинна жажда човек, за да бъде по-реалистично предаденото чувство!? А то е толкова земно и елементарно, че в него няма грам магия.
Наздраве, майсторе, но ми харесва повече, когато рисуваш по-приятни истории - твои спомени и твое ежедневие. Тази пустиня и това отвъдно, от което никой не е избягал са далечни на простосмъртния българин. Онова, което ни трябва е да се усмихваме и радваме по-честичко - това ни трябва, за да излезем от абсурда, наречен социална демокрация, в който сме.

Тема за есе, мила Таня?
Напиши го?
Благодаря.
Чу

Хубав въпрос, за славейчето! :-))))))))))
Чу

Някой ден ще излезем и от тези омагьосани кръгове.
Благодаря, Славея.
Чу

Страсти и неволи унищожават красотата, младостта,любовта..
И в един миг човек проумява, че му е нужно много малко- мъничко инат и жаждата
за знания, за да се усъвършенства, да хармонира със себе си и света.
Това просветление е най-прекрасния миг за всеки и както Фауст би извикал:
"О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!"
Излишъците пречат на чистата енергия да се движи свободно и да ни зарежда,
а това води до болести и състаряване.
Прекрасна, мъдра творба, Чу

Благодаря, Теа.
Лек ден!
Чу