... от хлъзгавия парапет, през който се надвесвах в бездната,
изръсих всичко, от което един сахарски туарег не се нуждае,
за да премине – лек като пустинен дъжд, върху изгърбеното свое битие,
оставих си единствено онази, насечена от гиблите, камилска жажда,
и не остъргах с ножа от изпечената своя кожа последните си люспички инат –
да изпътувам своите миражи към отвъдното,
ооооо! – там изчезва всичко – страсти и неволи,
и моята душа отдавна спря да моли за пощада –
сега съм сам и гол – и нищичко не ми тежи,
с такова хищническо постоянство от себе си откъсвах светове
и ги изстрелвах в безмълвните драперии на Нищото,
отдето сме дошли за миг – едничък миг, поспри, ти тъй прекрасен си! –
какъв глупак е този Гьоте! – пустинен трън, разкървавил навеки
представите за Вечност в хипоталамусите на самодоволното Човечество,
каквото съм помъкнал за Отвъд, това ми стига, и се побира
в стъписаните ми от непреминатите кръгове в Пустинята зеници...
А колкото до гиблите, аз съм специалист по тях. Три години скърцаха между зъбите ми, но пак бих отишъл там. Когато духне средиземноморският вятър и ги върне назад, горе се избистря такова синьо небе, каквото с думи не се описва.
Хубава седмица, философе чичов.
Не се съмнявай, аз съм, 22/7 - R
А колкото до гиблите, аз съм специалист по тях. Три години скърцаха между зъбите ми, но пак бих отишъл там. Когато духне средиземноморският вятър и ги върне назад, горе се избистря такова синьо небе, каквото с думи не се описва.
Хубава седмица, философе чичов.
Не се съмнявай, аз съм, 22/7 - R
Помня, че, когато ми разказваше за Сахара, очите ти, Чичо Пепи, се ококорваха като на малко дете...
Напиши един сахарски разказ?
Чу
Сега съм една много щастлива Котка,
с големия късмет, да мога да докосвам Идола си.
Прегръдки, Чу.
Всеки ден ми е празнично, когато те чета. :)
Сега съм една много щастлива Котка,
с големия късмет, да мога да докосвам Идола си.
Прегръдки, Чу.
Всеки ден ми е празнично, когато те чета. :)
Благодаря, Ред. Пожелавам ти хубава нова седмица - и ще чакам да ми пратиш стихотворението си, че да го прочета отново.
До утре!
Чу
Но да ти кажа и че ти косвено носиш цялата, първоначална вина да пиша тук! :)))))))
Но да ти кажа и че ти косвено носиш цялата, първоначална вина да пиша тук! :)))))))
Пиши - и радвай приятелите!
Кефиш!
Чу
Чул те Бог!
Благодаря.
Чу
Да - и бърка в малките мозъчета на яловите бездетки и полигоралните тъпоидални кретеноиди.
Чу
Ма туй вече всички го знаят!
Нищо, пак го кажи! :-)))))))))))
Чу
Е, тъй е, ама кво ся да прайми? :-)))))))))))
Чу
Да, наистина е тъй, почти парадокс.
В някои страни мъртъвците ги погребват голи.
Чу
Това си взех за себе си от прочетеното! Таня
Да, наистина е тъй, почти парадокс.
В някои страни мъртъвците ги погребват голи.
Чу
Имах в предвид, че всичко около вили,заводи и др. екстри обезсмисля земната мисия. Някое славейче да е летяло с кола?
Наздраве, майсторе, но ми харесва повече, когато рисуваш по-приятни истории - твои спомени и твое ежедневие. Тази пустиня и това отвъдно, от което никой не е избягал са далечни на простосмъртния българин. Онова, което ни трябва е да се усмихваме и радваме по-честичко - това ни трябва, за да излезем от абсурда, наречен социална демокрация, в който сме.
Това си взех за себе си от прочетеното! Таня
Тема за есе, мила Таня?
Напиши го?
Благодаря.
Чу
Да, наистина е тъй, почти парадокс.
В някои страни мъртъвците ги погребват голи.
Чу
Имах в предвид, че всичко около вили,заводи и др. екстри обезсмисля земната мисия. Някое славейче да е летяло с кола?
Хубав въпрос, за славейчето! :-))))))))))
Чу
Наздраве, майсторе, но ми харесва повече, когато рисуваш по-приятни истории - твои спомени и твое ежедневие. Тази пустиня и това отвъдно, от което никой не е избягал са далечни на простосмъртния българин. Онова, което ни трябва е да се усмихваме и радваме по-честичко - това ни трябва, за да излезем от абсурда, наречен социална демокрация, в който сме.
Някой ден ще излезем и от тези омагьосани кръгове.
Благодаря, Славея.
Чу
И в един миг човек проумява, че му е нужно много малко- мъничко инат и жаждата
за знания, за да се усъвършенства, да хармонира със себе си и света.
Това просветление е най-прекрасния миг за всеки и както Фауст би извикал:
"О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!"
Излишъците пречат на чистата енергия да се движи свободно и да ни зарежда,
а това води до болести и състаряване.
Прекрасна, мъдра творба, Чу
И в един миг човек проумява, че му е нужно много малко- мъничко инат и жаждата
за знания, за да се усъвършенства, да хармонира със себе си и света.
Това просветление е най-прекрасния миг за всеки и както Фауст би извикал:
"О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!"
Излишъците пречат на чистата енергия да се движи свободно и да ни зарежда,
а това води до болести и състаряване.
Прекрасна, мъдра творба, Чу
Благодаря, Теа.
Лек ден!
Чу