Постинг
25.07.2017 19:59 -
Неизпратена поща преди края
.Когато бяха заедно, П. и Е. наивно вярваха, че ще са заедно и в бъдещите си животи, както със сигурност знаеха, че са били обвързани в предишните си. Бяха така просмукали се един в друг, така взаимно се усещаха и си четяха мислите, че на шега си казваха, че са с мозък за общо ползване.
Не бяха се срещали, преливаха се само в измамния виртуал, но той им беше напълно достатъчен. Вечерите, които Е. отделяше за П. от семейните си задължения към син, съпруг и свекърва, така я опияняваха, така вълшебно се чувстваше, че в сънищата ѝ се сътворяваха вселени, гонеха се и се прескачаха, и първият ѝ ритуал всяка сутрин беше да си помисли за него и да му изпрати съобщение в нета или по телефона. 26 месеца, които за нея бяха 26 вечности....
....После нещо започна да се обърква.Нещастията се стоварваха върху П. със свръхсветлинна скорост, губеше всичко, което някога беше имал, докато му остана само Е. Да, единствено тя. Нямаше семейство, родители, работа, приятели, дом, имаше само Е. Приемаше факта, че тя не може да го разбере, защото има всичко, а той - нищо, не ѝ се сърдеше за непрекъснатите ѝ упреци, че в отчаян опит да избяга от мъката си пишеше тук и там из сайтовете. Искаше да е само и единствено неин, нищо че той стоически понасяше обстоятелството, че тя си е омъжена жена и ако той пише с тая или оная из нета, тя всяка нощ спи при мъжа си и за нея П. е просто допълнителна екстра в уредения ѝ и безоблачен живот. Обичаше я, вярваше, че съботните и неделни любовни мантри, които си разменят, са вечната и свята истина, и не можеше да повярва, че Е. ще захвърли в коша за боклук всичко това и ще го изхвърли като употребена дамска превръзка. Защото тя направи точно това - за да не я безпокои повече, блокира пощенската му кутия и вайбъра и смени телефонния си номер....
...Беше му толкова тежко, когато в пощенската си кутия получаваше онова MAILER DAEMON, че всичките вечности на света се стоварваха върху раменете му и той с часове се мъчеше да се освободи от тях.Може би от мъка, може би от безпаричие или генетична предопределеност, но се разболя от зловеща болест. Карциномът го разяждаше с дни, часове и минути. Лекарите не скриха истината от него, уведомиха го, че му остават още 40 дни, и той кротко и търпеливо зачака да се отправи към По-добрия свят. Знаеше, че Там го чакат всичките му близки, подготвят посрещането му и сърцето му трептеше от светла радост.
...Само едно го измъчваше - не можеше да информира Е., че си отива. Страшно искаше тя да знае, все пак 26 месеца бяха заедно и това за него бяха 26 вечности. Пращаше непрекъснато имейли, надявайки се да стане чудото и Е.да го разблокира, но чудеса, както знаем, не стават. Получаваше само това Мейлър Даймън и то кънтеше в отслабващите му сетива...
..Една ужасно гореща нощ усети, че най-после ще отиде при Майка си, Татко си и Баба си. Стана му ангелски красиво, но и дяволски тежко - така и не можа да се сбогува с Е.
Опита за последен път, впери очи в монитора, а духовете на близките му вече му махаха в тунела. Той искаше да отиде по -скоро при тях. Но не и пхреди да изпрати последното си писмо до Е.
Вече поел пътя за Там, П. видя познатото MAILER DAEMON.
После засия от щастие - видя напълно реална Майка си и полетя към нея.
...В същото време Е. сънуваше земетресение.
Не бяха се срещали, преливаха се само в измамния виртуал, но той им беше напълно достатъчен. Вечерите, които Е. отделяше за П. от семейните си задължения към син, съпруг и свекърва, така я опияняваха, така вълшебно се чувстваше, че в сънищата ѝ се сътворяваха вселени, гонеха се и се прескачаха, и първият ѝ ритуал всяка сутрин беше да си помисли за него и да му изпрати съобщение в нета или по телефона. 26 месеца, които за нея бяха 26 вечности....
....После нещо започна да се обърква.Нещастията се стоварваха върху П. със свръхсветлинна скорост, губеше всичко, което някога беше имал, докато му остана само Е. Да, единствено тя. Нямаше семейство, родители, работа, приятели, дом, имаше само Е. Приемаше факта, че тя не може да го разбере, защото има всичко, а той - нищо, не ѝ се сърдеше за непрекъснатите ѝ упреци, че в отчаян опит да избяга от мъката си пишеше тук и там из сайтовете. Искаше да е само и единствено неин, нищо че той стоически понасяше обстоятелството, че тя си е омъжена жена и ако той пише с тая или оная из нета, тя всяка нощ спи при мъжа си и за нея П. е просто допълнителна екстра в уредения ѝ и безоблачен живот. Обичаше я, вярваше, че съботните и неделни любовни мантри, които си разменят, са вечната и свята истина, и не можеше да повярва, че Е. ще захвърли в коша за боклук всичко това и ще го изхвърли като употребена дамска превръзка. Защото тя направи точно това - за да не я безпокои повече, блокира пощенската му кутия и вайбъра и смени телефонния си номер....
...Беше му толкова тежко, когато в пощенската си кутия получаваше онова MAILER DAEMON, че всичките вечности на света се стоварваха върху раменете му и той с часове се мъчеше да се освободи от тях.Може би от мъка, може би от безпаричие или генетична предопределеност, но се разболя от зловеща болест. Карциномът го разяждаше с дни, часове и минути. Лекарите не скриха истината от него, уведомиха го, че му остават още 40 дни, и той кротко и търпеливо зачака да се отправи към По-добрия свят. Знаеше, че Там го чакат всичките му близки, подготвят посрещането му и сърцето му трептеше от светла радост.
...Само едно го измъчваше - не можеше да информира Е., че си отива. Страшно искаше тя да знае, все пак 26 месеца бяха заедно и това за него бяха 26 вечности. Пращаше непрекъснато имейли, надявайки се да стане чудото и Е.да го разблокира, но чудеса, както знаем, не стават. Получаваше само това Мейлър Даймън и то кънтеше в отслабващите му сетива...
..Една ужасно гореща нощ усети, че най-после ще отиде при Майка си, Татко си и Баба си. Стана му ангелски красиво, но и дяволски тежко - така и не можа да се сбогува с Е.
Опита за последен път, впери очи в монитора, а духовете на близките му вече му махаха в тунела. Той искаше да отиде по -скоро при тях. Но не и пхреди да изпрати последното си писмо до Е.
Вече поел пътя за Там, П. видя познатото MAILER DAEMON.
После засия от щастие - видя напълно реална Майка си и полетя към нея.
...В същото време Е. сънуваше земетресение.
Няма коментари
