Вече триста века чакам кротко. Ветровете ми, и те със мен будуват.
Нежността ми е пробита бяла лодка,
във която дъждовете? ми танцуват.

Откъсни ми малка чепка от Луната,
за да мога в мрака да се сгрея.
Сложи я просто тихо под кревата,
и ме почакай, за да оживея...

---