Един безумно влюбен баобаб,
събуждам се и мъка ме обзема.
Отдавна съм чувствителен и слаб -
откакто срещнах тая хризантема.

От хиляди години съм в света,
чаровен, мъдър, весел, романтичен -
сега се лутам в лепкава мъгла,
на моята любима безразличен.

Когато видя нейната снага,
потъвам в океан от бяла нежност,
преброждам в унес цялата земя,
сърцето ми е пееща безбрежност.

Ще полудея, знам, от луда страст,
ще скоча, ще я сграбча и целуна,
и, слели се със нея в дивна сласт,
ще се превърнем, то се знае, в чудо...