Един сърдит и много лош кайман,

припичам се на слънце и мечтая.

От хората аз знам, че съм презрян,

ала съм влюбен във една масайка.

Когато край брега се къпе тя,

по цели часове я съзерцавам,

а грозната пресъхваща река

от нейната чаровност оживява.

Тя млада е, и здрава, и добра,

на сила и на жизненост ухае,

и мойта кръвожадна зла душа

по нея тихо трепетно мечтае.

Не знам дали ще ме обикне тя,

навярно ще избяга ужасена,

но все едно - превърната в мечта,

ще пее и танцува вътре в мене...