Разкършила се рано след закуска,

надзърнала сред своите империи,

внезапно тя поиска да ме схруска,

досадницата, Тъмната Материя.

Излапала чудовищно галактики

и блудствала жестоко със квазари,

приложила убийствената тактика

да прелъстява глупави пулсари,

нахалницата вече ме захапва

и ме болят ужасно раменете.

Един протуберанс сега прокапва

 и ето пак ме хващат бесовете.

....О, мамма миа, де ми е главата?

Изяде ми я  Тъмната Материя.

Ще ме захвърли страшно във торбата,

ще се превърна в проста бижутерия,

и вместо мен  Венера ще ви свети.

Отивам си, комети и планети,

дойде часът да плащам греховете.

...Било е сън, така че забравете!