Опитай да погалиш вечер слънцето,

когато се превръща в шепа прах
и е унило, тъжно и прегърбено,
сковано от безсилие и грях,
самотно, апатично и нащърбено...
В очите му се раждат възкресения,
но то за жалост скоро ще умре
и плахо чака своето спасение,
от теб зависи то да е добре...
Опитай да погалиш вечер слънцето!