Постинг
21.08.2017 21:57 -
Ти, моя Хюррем....
Вече чувствам, че свършват мойте нощи и дни.
Небесата ме викат, с тиха страст - Премини!
И харемът греховен, с всички смешни евнуси
с побелели сърца и със пълни търбуси,
е безсмислен и празен, и безкрайно суетен,
като дъх непознат, като сън мимолетен.
Аз, султанът велик, разруших своя храм -
падишах вече не, а съм прост Сюлейман.
И ме гонят вихрушки, подивели и зли,
във небето безлунно има само мъгли,
безпощадно самотен и безсилно раним,
аз съм грозен и стар без султанския грим...
И очаквам със трепет плах своя мехлем -
да затвори очите ми мойта Хюррем...
Няма коментари