У теб е буря - но защо очакваш
отново слънце да изгрее утре?
Защо животът все така те хаква
с озъбената своя стара мутра,
изпращаш радост, а се връща болка,
в сърцето ти се бият лешояди,
а ти не знаеш как, къде и колко
продават на пазара водопади,
измисленото слънце ти се смее,
а ти наивно вярваш, че те гали,
очакваш славей в тебе да запее,
но славей ли е всъщност той - едва ли,
за топло време тайно се надяваш,
но календарът сочи вечна зима -
и колкото да вярваш, че изгряваш,
съмнявай се дали сега те има...