В пропаст от очакване летим.

В нея са се скрили всички рози.

Пеем, богохулстваме, кръжим,

разрушили всичките угрози.



Колко ли лалета са сега

разпилени в твоята въздишка?

Подарявам ти перце дъга,

разплети го на вълшебна нишка.



Моите очи са кръговрат,

спрял внезапно земното въртене.

Вече на моретата съм брат

и те водя надълбоко с мене.



Малки причудливи петънца

се оглеждат в твоята стихия.

Няма незаконни слънчица -

пее ни блуждаеща магия.

страхът е в модерацията, която си сложил, Канибалсоне Блекокеанов....и последният да затвори вратата. мъж, ама друг път
туй то :)

това ти е хубаво стихотворение, ама много са ти еднакви любовите, възможно е цял живот да си обичал една, това не го изключвам /това беше шега - знаем те :)))) /, ще е лошо, ако са различни - всичко в калъпа - предната прилича на следващата, абе доста удобна работа.

А бе, булка, много се интересуваш от мен, що така!?

ще ти се, ама не съм булка, можеше и да ни се получи нещо :)))), или така казваш на всички, които харесваш - мъже, жени , айде да не изброявам нататък какво... съсредоточи се върху това, че съм ти харесал тази ти поезия
или тя е само за отбрани и да са жени е за предпочитане, така излиза

Ами като не си булка, защо аватарът ти е женски.- по това съдя, че си булка.
Още по хубаво от поезията ми е чистотата на блога ми.
Няма я гнусотията на блоговия чалгар, който е превърнал блога си в селска тоалетна.
Впрочем малоумникът и теб взе за мой профил.