Звезден прах се разстила Отвъд,

Тя е в него, прозрачна и чиста.

Тъй е странна, лишена от плът,

лъчезарна, добра и лъчиста.

Тя е бяла игрива зора,

във която заспиват звездите,

и макар да е само искра,

цяла вечност във нея е скрита.

Тя погалва засмяна нощта.

За да стопли студени надежди,

пак запалва със радост пещта

и към мене грижовно поглежда.

Вечността е красива скала,

от която отчупвам си сила.

А пък майка се къпе в мъгла,

развълнувана, бяла и мила...