Постинг
01.09.2017 21:24 -
Момиченцето си играе на небето
Очакваше го цяла вечност, милото,
мечтаеше за своя храбър донор,
сънуваше го, празнично усмихнато,
как му дарява своя костен мозък...
Момиченцето беше много болно,
топеше се пред погледа на всички,
омайно, лъчезарно, сладко, волно,
потъваше във блато от въздишки.
Косата му, красива и лъчиста,
превърна се във шепа черни нишки,
блестящите в очите му мъниста
завлякоха във дупката си мишки...
Момиченцето искаше да пее,
протягаше ръцете си в безкрая,
ужасно го болеше, че живее
и вече възмечтаваше за Рая...
...Момиченцето вече не тъгува,
щастливо, си играе на небето.
В момента също радостно лудува
и весело ви стиска за ръцете.
мечтаеше за своя храбър донор,
сънуваше го, празнично усмихнато,
как му дарява своя костен мозък...
Момиченцето беше много болно,
топеше се пред погледа на всички,
омайно, лъчезарно, сладко, волно,
потъваше във блато от въздишки.
Косата му, красива и лъчиста,
превърна се във шепа черни нишки,
блестящите в очите му мъниста
завлякоха във дупката си мишки...
Момиченцето искаше да пее,
протягаше ръцете си в безкрая,
ужасно го болеше, че живее
и вече възмечтаваше за Рая...
...Момиченцето вече не тъгува,
щастливо, си играе на небето.
В момента също радостно лудува
и весело ви стиска за ръцете.
