И тъй като, смутена и тревожна,
обраснала с безброй бодливи храсти,
съдбовно вярваш, че е невъзможно
да те пречистят светли райски страсти,
изгарящо жадуваш да си силна,
а си детенце, плачещо от старост,
мечтаеш красотата да те милва,
а те раздира дрезгава нерадост,
отчаяно се взираш в световете,
подпираща небето да не падне,
а стръвно те разкъсват бесовете
и всяка радост ти е ден до пладне -
ще ти отключа времето - веднага,
за да не бъдеш вече тъй бездомна,
когато вечер тъжна пак си лягаш,
разнищена, фалшива, монотонна,
ще го погалваш, с него ще заспиваш,
ще си извайваш малко тихо слънце,
ще си щастлива, няма да униваш
ще търсиш Бог и мен във всяко зрънце,
че ти и аз, случайни капки време,
сега сме неслучайно тук отново,
а трябва незабавно да поемем,
да претворим света в парченца слово,
ще се събудим, празни и беззвездни,
захвърлени в света така враждебен,
ще се взривим и бавно ще изгреем -
възвишено, възторжено, победно...