Не очаквай луната да влезе
и да стопли със длани тъмата,
да не бъдеш така безполезна,
а да скриеш във пазви дъгата,

не очаквай да свети в съня ти,
в който сиви мъгли пак се гонят,
от умора се сбръчква сънят ти,
пада бавно луната от трона,

подивели, се кискат звездите,
а суетна и смешна комета
се промушва внезапно в очите
на безликата сива планета...

Не очаквай Луната себична
да се трогне от твоите рани,
като тебе е тя безразлична,
тъжен жълъд във мъртва поляна.