Превърнал се в прах, светът тихо стене.

Проскърцва със зъби, в небето се взира,

кръвта му се стича и бавно умира.

Боли го и вие, проклина Луната,

изтлява във него бавно душата.

Земята е стара изгнила муцуна,

а той е жестока, но прелестна струна.....

...Един ранен вълк се скрива във Рая.

Дали не съм аз? Ей Богу, не зная...