Раждат се морета във мъглата.

Световете са топящ се сняг.

Скрили са се в твоя дъх цветята,

слънчев и красив е твоят бряг.

Сенките ти, свежи, разпиляни,

ме обвиват в бяла тъмнина.

Бродя бос из твоите поляни,

пия радост в твойта тишина.

Разкопавам  твоите надежди

и  се къпя в  топлия ти звън.

Вярно, че на истинска изглеждаш,

но те срещам винаги насън...