Сещаш ли се и за друг,

толкова сега замаяна?

Метеори падат тук,

от сълзата ти изваяни,

слепи ледници блестят,

напоени със  заблуди,

глупави реки свистят,

като тебе странно луди,

надпрепускват се мъгли

във очакване да скочиш,

времето ми пак боли

и замислено клокочи....

Пет минути  сътворих

и със трепет ти ги пратих,

но отново ти се скри,

а  небето се разклати...