Когато се страхуват океаните,

надзърнали в безкрайното си нищо,

самотен прах в изгаснало огнище,

кошмарите им раждат рой цунамита.

Разпръснали се като синя прежда,

нахлули кръвожадно на земята,

потърсили от хората разплата,

сърдито давят всичките надежди.

Преборили страха си, огладнели,

се взират уморено в свойта пазва,

зловещите си спомени разказват,

и стават топли, тръпнещи и бели...