Когато си сърдита, две звезди
гротесково се карат и  се скубят,
разцъфнали във призрачни бразди,
цветята се уплашват и се губят,
моретата, трептяща свежа плът,
пресъхват като топъл детски спомен,
вселената забравя своя път
и е нещастна като лист отронен,

и аз се скривам в празен водопад,
където вместо песни слушам хули,
небето става призрачен разпад,

а мойта радост вятърът отбрули...