разсърдено, пребито и унило,

усетих полъх на заспала ръж,

в света нахлуха звуците на гнило,

разтърсих уморен и сляп снага,

протегнах длани да докосна спомен -

красив и свеж като парче дъга,

частица рай, от времето отронен,

но ме прониза непонятен студ,

а всичко в мене странно затрепери.

Усетил да ме дращи грозен смут,

потънал бавно в студ и изневери,

поисках да запаля свещ във храм,

защото се почувствах адски грешен.

Но вместо туй попаднах някак Там -

превърнат в прах, измислен, много смешен...