сношават се и бавно капе кръв.

Желанията, мокри и събудени,

завързват ветровете ти на връв.

Земята стене, грозна, ококорена,

а ти изхвърляш празната луна.

Пониквам във мъглите ти - до корена,

и се изкъпвам в капеща слана.

Подхвърлям бавно раждащи се спомени,

и ти се криеш в маскения бал.

Съдбите ни са облаци отронени,

а времето е малка бучка кал...