Седем години тъга -

а ти си вече сияние,

топла и нежна дъга,

разцъфнало издихание.

Как ли си сега Там -

раздирам се от въпроси,

спокойна ли си, не знам,

още ли ходиш боса,

сърдита ли си ми пак,

упрекваш ли ме без думи,

жадувам от тебе Знак,

разравям студена шума

и вдъхвам от твоя смях,

копнеещ да се пречистя,

изхвърлям парчета грях,

а ти си така лъчиста...

Седем години си Там,

усещам те, че ме чакаш.

Без Тебе съм гол и сам,

и как ще открия Знака?.