Постинг
09.10.2017 20:25 -
Виртуално сами
Разпиляват се дните, а луната кръжи, ние с теб сме разбити от хиляда лъжи, и опитваме жадно да отпием любов, тъжни, смешни и гладни пак сме в чата на лов. Ти безплътна се рееш, холограма без глас, но така и не смееш /да, разбирам те аз/ да ме видиш на живо в някой облачен ден, та да стане красиво всичко грозно във мен. И отново се скривам в илюзорния чат, моят въглен изстива, бавно спуска се хлад и нелепо се взирам в твоя мил аватар, но гротескно не спирам да се правя на цар. Самотата ни хапе, тоя зъл скорпион и замислено капе над лъжливия трон. Виртуални копнежи с виртуални тъми - виртуално се ежим... виртуално сами. |
ХУбаво стихотворение за жалка действителност
цитирай ето моят подарък.
https://youtu/zQMs2LyjKJQ
цитирайhttps://youtu/zQMs2LyjKJQ
katara написа:
ето моят подарък.
https://youtu/zQMs2LyjKJQ
https://youtu/zQMs2LyjKJQ
tanyaivanova написа:
ХУбаво стихотворение за жалка действителност
Ако бях толкова малоумен както едно влечуго, щях да изрева на умряло, че имам два минуса, да посоча чии са.
Но аз съм поет, а не Чучело.
цитирайНо аз съм поет, а не Чучело.
Просто покъртително!
цитирай