... никак не ме кефи фактът, че си отивам от света,
не успях да мина нито Беринговия пролив, нито протока на Магелан,
между тия две дестинации тегля черта и си казвам – дано се събудя
в някой следващ живот – и врящите вулкани на Камчатка
да преобърнат планетата с главата надолу –
бездруго милиарди мъничета ходят след хляба си като клоуни – на ръце,
най-сетне толкова хора ще съберат пъзелите на гипсираните си мозъчета,
че Айфеловата кула не е световната ос, а камъчето от Колизеума,
с което счупих прозорците на учителката си по география,
беше малък космически метеорит – и нямах нищо общо с Брус Уилис
и неговата бригада откачалници за къртене на далечни астероиди,
бях смаленото гущерче, което скришно си хранех в голямото междучасие
с кроасан от лавката под издраскания ми с имена на планети ученически чин,
толкова ли е трудно да повярваш на някое малко момче,
което казва в часа на класния, че Господ е негов съученик –
и ще повтаря класа, защото не си е написал добре домашната работа,
да го оставим на мира – да огледа
граматическите си грешки в семантиките на света –
и да ревизира тъпото си отношение към учебния процес...
7 октомврий 2017 г.
гр. Варна, 18, 05 ч.
Гнусна лъжа на един путински плъх
Европейският парламент говори за ЖЕРТВИТ...
beduin
Emilito
Emiliana
Gondvana
Като гледам, не престава да те боли, че ти биха шута в "ХуЛите? :-)))
12:56 - hulite2
Смешен и жалък едновременно тъпоидален хисарски кретеноид!
Чу
13:29 - didigee
Чу