Хвърлих през рамо стотиците грешки.

Чуках разпален на твоето рамо,

исках да бъдеш  от дъх, не от слама,

слизах във ада и  жадно се кръстех,

чистех следите от твоите пръсти

и  те прегръщах насън и наяве,

пламенно раждах вълшебни морави

и се възраждах, изгрявах, пречиствах,

с пръски зора изведнъж се разлиствах....

Вече  погребал фалшивата клада,

хищно крещя - Хайде, връщай се в ада!