Твърдиш, че ме обичаш. Вярвам ти.

Но винаги до теб грухти страхът -

докосва те, пощипва те, опипва те,

и в крайна сметка те обезчестява.

Страхуваш се да ме откриеш в себе си

и да откриеш себе си във мен -

изплашена от слънчево изгаряне,

се криеш все под плажния чадър.

Когато се уплашиш от страха си,

измъкнеш се от змийската си кожа

и радостна посрещнеш изгрева си-

тогава ми се обади - знаеш номера ми.

Но не по-рано...