Поисках да яхна времето,

стремглаво да го пришпоря,

че вече ми писна бремето

на счупените подпори,

повярвах, че пак ще бъда 

реален и автентичен,

и справедлив ще съдя,

като море първичен.

Побягна щуро времето,

а аз  жестоко се свлякох,

ударих си лошо темето,

старите дрипи облякох

и скрил се чак в Колорадо

при една мечка гризли,

сънувам музея Прадо,

но вече с червени мигли...