По пръстите ми лепне времето,
разтворило се в сока от къпини.
Поглъщам го и то целува устните ми,
по бузите ми се разхожда слънцето,
а в дребните зрънца блести луната.
Убожда ме със тръните си храстът
и в капчицата кръв се раждам пак.
Внезапно се превръщам във къпина...