Философка си ти,
съчиняваш сентенции,
като бисер блести
твойта бяла претенция,
ококорена спиш
и сънумаш Бермудите,
и дори да кървиш,
си от тези най-лудите,
без които светът
е стерилна лечебница
всеки твой кръстопът
като вятърна мелница
те насочва напред,
към внезапните пориви
ти си бял слънчоглед,
кораб, плаващ през проливи...
Филсофка си ти,
но изобщо не дървена,
мойте грешки прости,
като миди навързани,
и последвай съня,
в който с теб сме приятели,
прекосили деня -
двама стари мечтатели...
|