Времето се скри на топло в  двореца си,
вселената изчезна и отново се появи,
а небето изненадващо стана оранжево...
през тези пет месеца и половина.
Изгряваше сутрин Луната, а вечер - Слънцето,
всички плевели се превърнаха в лилии,
а водата в моретата стана шампанско.
Но това беше само началото.
Ти и аз бяхме безсмъртни през тези месеци -
сътворявахме светове и си ги разменяхме,
откъсвахме звезди и си играехме с тях,
а пък аурите ни  нощем танцуваха блус.
Ти и аз бяхме Нефертити и Ехнатон,
Клеопатра и Марк Антоний,
Гуинивиър и крал Артур,
жадувахме да умрем, но не успявахме,
викахме на дуел смъртта, но тя бягаше,
търсихме своите скъпи покойници, но ги нямаше..
Тези пет месеца и половина безсмъртие...
Но кога най -после ще станем смъртни?