Казват, че сърдечния мускул има живот определен брой туптене.
В тялото го измерваме с думата време.

Моето винаги е било забързано.
Свиване и отпускане. 
Систола. Диастола. 
Нямане. Имане. Състояние.
Слово. И това, което то ражда.
В междуредия. В петолиния.
От които преливат
гъсти, интензивни, завихрящи, проблясващи 
впечатления, 
копнежи, 
факти, 
ухания, 
цветове, 
дъждове,
идеи, 
мечти, 
намерения, 
мисли. 
И чувства.

Бог не брои. Той (ги) знае.
Всичко и всичките.
От начало. Безкрайно.

Той дава.
Дъхва в сърцевината на сърцето ми.
И тогава туптя. В безметежие.
Той стиска, за да ме озапти. На моменти.
Той отваря широко Ръката Си.
И отпуска. Да разперя криле. Посред Него.
До височините Му. При олтарът.
Той ме пуска. В Светая Светих.
Където е цялата пълнота. Триединна
(В едно. За да е съвършена. Без пропукване. Без липса.)
Обитание в Светлина,
обагрена (сиреч платена)
до истинска Свобода.

 

Бог е любов.
Затова 
единствено от Него зависи
колко
доколко
кога
как
туптя.

Тук. И Там.

мто