Блогрол
Постинг
02.01.2018 16:03 -
Отровата на дивите пчели
Автор: alhimik1
Категория: Поезия
Прочетен: 5815 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 02.01.2018 16:06
Прочетен: 5815 Коментари: 4 Гласове:
-13
Последна промяна: 02.01.2018 16:06
А наоколо, туристите ядяха пици
Жени перяха мъжките си грехове
Политнали балкони в късните си
есенни сецесиони
пиеха барок
с ампир и шардоне.
Жени перяха мъжките си грехове
Политнали балкони в късните си
есенни сецесиони
пиеха барок
с ампир и шардоне.
Но някъде си мереха ... мераците
И спореха върху острието на игла
Луната слизаше съвсем за малко,
за каффе - еспресо,
с пепеляшка
от моята махала.
Тогава, от сокаците, онези тъмните
Претършували душите ни за знаци
тръгваха по труден път годините,
пясъчно самотни пилигрими,
в ритмите
на рок ен джаз ен блуз.
А Музата, милата, по жицата по жицата
Търсеше си лястовици бели за душата
А тя, ранена от свистене на стрели
намазани с отрова от меда
на дивите пчели
кървеше ли, кървеше.
Никола Анков,
от брега...
Вълнообразно
За много години! Да ти е все така вдъхновено перото!
цитирайДа бъде! Трогнат...:)
За много години!
цитирайЗа много години!
Точно така - раната от стрелата може и да зарасте, но раната от свистенето и - никога! Поздрави, Никос!
цитирайvladun написа:
Точно така - раната от стрелата може и да зарасте, но раната от свистенето и - никога! Поздрави, Никос!
Добре го каза, Поете! Свистенето...
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене