Земята е проядена от фалш,
измама, студ и мрак се гонят в нея,
изплашено от хищния й марш,
побягва надалеч от нея времето.

Препъвам се в бодливата трева,
с която светлината е обрасла,
една пребита смачкана мечта
боли, набира страшно и гноясва.

Ще сграбча, подивял от гняв, света,
ще окося косматото му тяло,
а после, полудял от светлина,
угасналото слънце ще запаля...

Ще сграбча, подивял от гняв, света,
ще окося косматото му тяло,
а после, полудял от светлина,
угасналото слънце ще запаля...

Естествено, че можеш, лельо Юлия!
За мен е чест!