Реална ли си всъщност ти сега, или си само зрителна измама? Опитвам се във тебе да чета, но истината е, че теб те няма. Живееш във измислена страна, сърцето ти измислено пулсира, проблясва в тебе бледа светлина, заражда се надежда, но умира. Измисленият виртуален рай отново като вятър те люлее. Ще има ли на твоя унес край и няма ли зората да изгрее? Превръща се небето в аватар, пулсира като сянка флопидискът, светът е смешен, уморен и стар, морето виртуално в теб се плиска, изгряват виртуалните звезди и виртуално пак се любя с тебе, живяхме, помня, някога преди, но днес сме само препариран лебед...

Това може да се превърне в страхотна оперета
виртуални прими ще се намерят...
Притежаваш грандиозен замах професоре
Аплаузеее...
Джулия

Пак си много мила, Джулия, благодаря!
О, виртуални прими има много .
Когато някоя дама всекидневно публикува тук, и гротесковото помпане не само не я смущава, а й доставя удоволствие, то тя е именно виртуална прима.
По -точно - зомби.
А още по -точно - Чучело.