Постинг
22.07.2018 14:59 -
Поет къща не храни
Автор: zlatkostanoev
Категория: Поезия
Прочетен: 6084 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.05.2023 12:30
Прочетен: 6084 Коментари: 0 Гласове:
10
Последна промяна: 14.05.2023 12:30
ПОЕТ КЪЩА НЕ ХРАНИ
От малък още си личеше,
че Златко май поет ще стане.
Приспивни песни той не щеше,
а стих от Шекспир или Хайне.
На три без никакви проблеми
Славейков вече той четеше,
написа даже две поеми,
за него някак лесно беше.
— От де яви ти се таланта? –
баща ти с нищо не блестеше
и аз съвсем не съм галантна,
от нас не е, това лудеж е –
тъй вайкаше се мама Вичка,
а времето летеше лудо.
В школо̀то бързо шашна всички
и с право - бе детето чудо.
Като стихия сякаш беше,
а знанието нива златна
и той, ореше ли, ореше...
Веднъж баща му му загатна:
—Знай сине, сит поет днес няма,
с туй стихо как ще храниш къща?
Ще секне музата голяма
и тръпката не ще е съща.
Премина като бурен вятър
в полето Златко през колежа,
записа втори, а след двата
главата завъртя му Снежа.
Любов голяма страшно нещо!
На нея посвети сонети
и с пламнало сърце горещо
редеше своите куплети...
Не щеш ли в късна нощ се сети
за бащините думи страшни
за глади къщи и поети
и техните деца нещастни.
Не беше никак той спокоен,
съвети таткови нахлуха
за него бяха дъжд пороен,
а той самият почва суха...
Подхвана Златко политика,
голяма хапка е мандата,
не ще е гладен дет" се вика!
Роди се в него депутата!!!
Трибун народен той сега е
и труди се до късна доба,
за рими вече не мечтае,
че вечно празен ще е джоба.
Бурен Трън
От малък още си личеше,
че Златко май поет ще стане.
Приспивни песни той не щеше,
а стих от Шекспир или Хайне.
На три без никакви проблеми
Славейков вече той четеше,
написа даже две поеми,
за него някак лесно беше.
— От де яви ти се таланта? –
баща ти с нищо не блестеше
и аз съвсем не съм галантна,
от нас не е, това лудеж е –
тъй вайкаше се мама Вичка,
а времето летеше лудо.
В школо̀то бързо шашна всички
и с право - бе детето чудо.
Като стихия сякаш беше,
а знанието нива златна
и той, ореше ли, ореше...
Веднъж баща му му загатна:
—Знай сине, сит поет днес няма,
с туй стихо как ще храниш къща?
Ще секне музата голяма
и тръпката не ще е съща.
Премина като бурен вятър
в полето Златко през колежа,
записа втори, а след двата
главата завъртя му Снежа.
Любов голяма страшно нещо!
На нея посвети сонети
и с пламнало сърце горещо
редеше своите куплети...
Не щеш ли в късна нощ се сети
за бащините думи страшни
за глади къщи и поети
и техните деца нещастни.
Не беше никак той спокоен,
съвети таткови нахлуха
за него бяха дъжд пороен,
а той самият почва суха...
Подхвана Златко политика,
голяма хапка е мандата,
не ще е гладен дет" се вика!
Роди се в него депутата!!!
Трибун народен той сега е
и труди се до късна доба,
за рими вече не мечтае,
че вечно празен ще е джоба.
Бурен Трън
Малко бягство
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Размисли за националния празник на Бълга...
Einige grоеssere Verluste im Zusammenhan...
Размисли за националния празник на Бълга...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.