Седем години тъга,
а Ти си вече Сияние,
топла и нежна дъга,
разцъфнало издихание.
Как ли си сега Там -
раздирам се от въпроси,
дали си добре не знам,
още ли ходиш боса,
сърдита ли си ми пак,
упрекваш ли ме без думи,
жадувам от Бога знак,
разравям студена шума,
и вдъхвам от твоя смях,
копнееш да се пречистя,
изхвърлям парчета грях,
а Ти си така лъчиста...

Седем години Там,
усещам те, че ме чакаш.
Без тебе съм гол и сам,
и как ще открия Знака?...

...ти, не си поет, ти си ..нещо друго!
....нещо, като онази Касида за Розата..
....