А есента - това си точно ти.
Студена, мълчалива и мъглива.
Изхвърлила разбитите мечти,
кога последно беше всъщност жива?

Студът се сипе, лепкав и сърдит,
от теб се носи тътенът на мрака.
Не вярвам, че била си просто мит,
ще седна, ще въздъхна, ще те чакам...